В центъра на молдовската столица Кишинев, в една от най-знаковите институции за българската общност зад граница – Централната библиотека „Христо Ботев“, се състоя културно събитие с изключително значение – художествена изложба на световно признатия български иконописец Тошко Вачев.

Събитието бе организирано от Българския културен център, чийто президент е И.С. Желяпова, а съветник по културните въпроси – О.И. Желяпова. Тя е също и посланик на Молдова по културни и спортни въпроси към България, както и носителка на престижната титла „Мисис България Вселена“ – истинска феерия от чар, дипломатичност и отдаденост към духовността.

Специален акцент на вечерта бе именно присъствието на Н. Пр. Оксана Желяпова – посланик на Молдова. Със своята елегантност, присъствие и топла харизма тя внесе допълнителен блясък и превърна вечерта в едно незабравимо културно преживяване.

Петнадесет икони – петнадесет духовни вселени

Изложбата представи 15 ръчно изрисувани икони, създадени от Тошко Вачев – художник, известен със своя неподражаем стил, финес и дълбоко духовно въздействие. Иконите вече са обиколили културни форуми в редица европейски столици, но срещата им с публиката в Кишинев носеше особено значение заради връзката с бесарабските българи – общност, която пази българската вяра, език и култура със сърце и традиция.

Обединение чрез духовност и изкуство

Залата бе изпълнена с представители на интелигенцията, духовенството, дипломати, журналисти и ценители на изкуството. Присъстваха и множество гости от различни етнически групи – свидетелство за обединяващата сила на изкуството, която надхвърля граници и вярвания.

„Без вяра в настоящето е невъзможно да градим бъдещето. Вярата е онова, което ни дава устои, обединява ни и вдъхновява“, споделиха организаторите в своето обръщение към присъстващите.

Послание с дълбочина

Иконите на Тошко Вачев не са просто произведения на изкуството – те са живи символи на духовност, традиция и надежда. Всеки образ, всяка златна нишка и всеки благ поглед от платното сякаш говореше на своя посетител. В залата се усещаше тишината на вярата – онази, която не крещи, но остава завинаги в сърцето.

Достойна кулминация и послание към бъдещето

Събитието завърши с емоционални благодарности от страна на организаторите към всички гости, както и с пожелание вярата и светлината да съпътстват всеки човек, независимо от пътя му.

„Бог да благослови всички, които вярват! А на онези, които търсят – нека изкуството бъде пътеводна светлина“, бяха финалните думи на вечерта.