Ако някога си вървял спокойно по улицата, мечтаейки за баничка или философствайки върху смисъла на живота, и изведнъж си чул едно грууууф, обърнал си се и срещу теб се е насочило бездомно куче с поглед тип „ти закусваш или аз?“, значи тази статия е точно за теб.

Разходките из квартала понякога приличат на ниво от видеоигра – никога не знаеш от кой ъгъл ще изскочи четириног бос със зъби, които не са виждали четка, но със сигурност знаят как да хапят.

Защо изобщо ни нападат кучетата?

Не, не е защото имаш мирис на кюфтета. В повечето случаи, бездомните кучета не са по природа агресивни. Те просто живеят в свят, в който всичко непознато е потенциална заплаха или възможност за храна.

Ето няколко основни причини да станеш обект на кучешко недоверие:

• Инстинкт за защита: Ако се приближиш до тяхната територия (примерно вход на блок, контейнер за боклук или дори бордюр, който те са осиновили), те може да решат, че си нарушител.
• Глад: Ако кучето не е яло от дни, миризмата на храна в раницата ти може да го подлуди.
• Страх: Много кучета, бити или гонени в миналото, реагират превантивно – „нападението е най-добрата защита“.
• Глутница: Едно куче може да е спокойно, но когато са трима, вече си попаднал в кучешка мафия. А тогава важат други правила.

 

Какво не трябва да правиш, когато се сблъскаш с бездомно куче?

1. Не крещи, не махай с ръце и не тичай – иначе кучето ще реши, че си интересна мишена в стил „Нинджа срещу Бъгс Бъни“.
2. Не гледай право в очите – това може да се изтълкува като предизвикателство.
3. Не се опитвай да го гониш – в най-добрия случай ще се умориш, в най-лошия – ще извика още четири приятелчета

 

А какво може да направиш?

• Запази спокойствие – дишай дълбоко и не прави резки движения. Представи си, че си дърво. Скучно, стабилно дърво.
• Обръщай се бавно – не с гръб, не с лице, а леко настрани. Все едно му казваш: „Брат, просто минавам.“
• Прегради погледа му с чанта, яке или вестник – това е психологическа бариера.
• Използвай ултразвуков кучегон – ах, ето го и нашият герой в цялата история!

 

Ултразвуковият кучегон – малка джаджа, голямо спокойствие

Звучи като оръжие от бъдещето, но всъщност е съвсем реално (и законно). Ултразвуковият кучегон излъчва честоти, които са непоносими за кучета, но напълно безвредни за хората. За тях е като да чуят концерта на метъл група на макс… и да са трезви. Бягат като от водата.

Предимства:

• Лек, компактен и се побира в джоба.
• Безопасен за животните – не ги наранява, просто ги прогонва.
• Работи и през зимно яке – защото никой не иска да търси джаджа в -5 градуса.
• Страшно елегантен начин да кажеш: „Дръж си дистанцията, приятелю.“

 

Ами ако кучето не реагира?

Добре, да си го кажем – има и кучета с по-дебела кожа (буквално и преносно). Ако ултразвукът не свърши работа, добре е да имаш план Б:

• Носиш чадър? Разтвори го – внезапното движение плаши.
• Шишенце с вода под налягане или спрей с цитрусова миризма – не обиждаш кучето, но го объркваш.
• Малка пръчка или бастун – не за бой, а за дистанция. Важно: не замахвай, просто го дръж между себе си и кучето.

А как да помогнем на ситуацията в дългосрочен план?

Истината е, че проблемът с бездомните кучета не е индивидуален, а обществен. Когато споделяш информация за кастрационни кампании, подкрепяш местни приюти или просто не подхвърляш кебапчета в центъра на глутница – вече участваш в решението.

Финален лай (не буквално)

В света на градските приключения, понякога бездомното куче е неочакваният враг, а понякога просто изгубен герой. Със спокойствие, умни действия и ултразвуков кучегон под ръка, можеш да минеш всяка кучешка бариера без сцени, крясъци или скъсани панталони.

Не забравяй: най-добрият приятел на човека може да стане и най-лошият му страх, но ти вече си подготвен. Напред към улицата – уверено, спокойно и с джаджа, която казва „ти лаеш, но аз не трепвам“.