По следите на изгубените… Венета Харизанова

Венета Харизанова е от онези мацки, които никога не са натрапчиво присъстващи навсякъде и където и да я видим, някак си винаги ни е готино да разменим по няколко думи. Та даже и по няколко мартинита за отскок. Тя е свежа, забавна и съвсем неприсъщо за красотата и женствеността й – по мъжки решителна за важните неща в живота си. Никога не се е радвала истински на моделството, но признава, че би било малко глупаво да не се възползва от природните си дадености. Докато може. А те, даденостите, съгласете се – хич не са за пренебрегване. И защото напоследък чухме какви ли не неща за нея, а тя пък сякаш изчезна безследно – я издирихме и поклюкарствахме по женски за всичките неща, които се случват около нея. Ето какво ни разказа Вени в един мързелив неделен следобед, докато се лекуваше от досадна настинка. Както, може би, се сещате, главоболието и хремата хич не й попречиха да бъде бъбрива и откровена – както само тя си може.

Интервю: Цвете Тюлева

Къде се загуби напоследък, нищо не сме чували за теб от много време насам?

Ехх, не съм се загубила. Хаха.  Септември месец бях в Париж по работа и след това като се прибрах се поготвях да замина за L.A. От там се върнах преди Коледа, а след това заминахме за Доминикана. И ето ме сега, вече съм си тук.

А така. Кажи сега какво правиш в Доминикана, защото много неща се изговориха заради тия твои ваканции по топлите морета?

Всяка година си ходиме една и съща група на почивка там и ни е като традиция. Вместо тук да празнуваме Нова година, Коледа… ходим там на по-топло. Тази година беше още по-добре от друг път, защото имах работа на Сейнт Барт и Сейнт Мартен за десетина дни – успях да съчетая ангажиментите си с почивката и след това се прибрах в България още по-доволна.

Чуха се слухове, че си била в Доминикана със Слави Трифонов…?

Аз знам кой я е писал тая история и даже му се обадих да го питам как така си измисля подобни неща. Той се оправда, че така се е говорило, че така е чул и за това коментирал случилото се, но накрая се оказа, че той сам си е измислил историята. Аз за Слави никога нищо не коментирам, никога нищо не говоря. В сряда бях на гости на „Градски легенди” и там ме питаха също. Казах им – дори да е имало нещо някога, което не казвам, че е така – дали бих разказала пред медиите?!

Такива сме ние, журналистите… искаме всичко да знаем. А ти отказа ли се от телевизията? Имаше проект да правиш свое предаване…

Не съм се отказала от нищо, но в момента е много сложно. Миналата година, когато изчезнах, беше именно заради тая моя амбиция, свързана с телевизията. После – исках да правя нещо мое, но се оказа някаква жестока връзкарска история, а другото е, че всичко е заето напред във времето и се знае кое предаване ще отпадне от ефир и кое ще продължи да се излъчва. Аз не мога да седя и да чакам на стендбай. Освен това моята идея за предаване беше да е външна продукция – а за тях се плаща на излъчване. И трябваха спонсори… Цената, обаче, беше зверска. И така. За сега изчаквам да мине кризата. Хаха.

А как се разви скандала около телевизията, която не ти беше изплатила хонорарите за предаването, което водеше? Чух, че си искала да ги съдиш…

Аз подадох жалба, исках да ги съдя, но в момента, в който аз тръгнах да ги съдя – те продадоха телевизията на друг собственик и никой не можа да си вземе дължимото. Защото не само аз бях излъгана… почти целия екип от около 10 човека. Накрая останах сама, всички се отказаха.

Така е – по време на криза е трудно за всички. Хаха. На теб отразява ли ти се, усещаш ли я?

Не, глупости. Аз не съм теглила кредити… да му мислят тия, които имат да връщат пари на банките или тепърва ще им се налага да теглят. Отразява се на някакви корпоративни компании, които са вложили милиони. А нас, обикновените хора, какво? А и като ги гледам по заведенията как се наливат и ядат като все едно утре ще умират – май повече говорим, отколкото фактически е криза. В Америка е много по-трудно. Тук са малко с кредити, а там всички живят така и не ми се мисли какво им е… В ла бях на кастинги и прослушвания са фалирали и затворени. И сега от 200-300 са максимум 30.

Все пак успя ли някой да те забележи?

Взех една работа за 1000 долара, но за другите нямаше как, защото нямам виза. Мислех, че ако някой много ме хареса – ще се навие да ми извади документи, но… няма, братче. Там хората не мислят така.

Разкажи как се изкарват 1000 долара в Америка?

Правих снимки с кежуал ърбан дрешки… снимах два дни, по половин час на ден. Нищо кой знае колко особено.

Булка ще ставаш ли, няма ли… голяма драма беше около твоята любов с Емил.

Всичко е наред с Емил, ток и жица. И стига с тия булки – аман вече.

А как ти се отразява зимата, усещаш ли тая прословута сезонна депресия?

Мен не ме гони никаква депресия, защото много обичам зимата и снега и адкси много се кефя да карам ски. Освен това няма как да ми омръзне тоя сезон, защото аз от миналото лято до преди няколко седмици все си бях в лято – от Щатите, после Доминикана… и не съм усетила удоволствието да покарам малко ски, например. Много ми липсваше снега.

Не работиш нищо в моментаа…. не ти ли е скучно?

Не, изобщо. Аз не съм си била тук и сега ми е интересно. Освен това сега подписах договор с Next One и постоянно ме пращат по кастинги. Но за да вземеш добра работа – трябва да си във форма, не като някакво кюфте да се разхождаш нагоре-надолу. И така… Всеки ден тренирам по три часа – ходя на фитнес и на плуване. Защото все пак трябва да си вляза в мерките, които съм дала на агенцията…хаха.

Е, значи имаш сериозна цел..

Имам,да. Беше ми писнало, преди две години се отказах – не ме кефи моделството. Не го искам и ми адски тъпо. Но после си казах – за снимки взимам толкова пари за толкова кратко време… защо да не го правя поне още малко – докато мога.

И после накъде?

После – на където сабя покаже. За сега – чакам. Хаха.