Православни икони: Богословие на тяхното почитане

Иконите винаги са заемали важно място в православното богослужение. Те се считат за нещо повече от обикновена украса и се разглеждат като свети предмети, които служат като средство за привличане на вярващите по-близо до Бог. В тази статия ще разгледаме богословието зад почитането на иконите в Православната църква.

Въплъщението и иконопочитанието

Основно в православното разбиране за иконите е учението за Боговъплъщението. Православната църква вярва, че Бог стана човек в лицето на Исус Христос и че това събитие има дълбоки последици за начина, по който се отнасяме към Бога. Чрез Въплъщението невидимият Бог става видим и материалният свят се освещава.

Православните икони се разглеждат като продължение на Въплъщението. Те представляват материалния свят, който е осветен от Въплъщението, и служат като средство за предаване на божественото на човешкото. Иконите не се разглеждат просто като изображения, а по-скоро като прозорци към небето, през които вярващите могат да изпитат присъствието на Бог и светиите.

Причастието на светиите и почитането на иконите

Православната църква също вярва в общността на светиите, което е идеята, че вярващите не са сами, а са част от по-голяма общност, която включва както живите, така и мъртвите. Иконите служат като напомняне за присъствието на светиите, за които се смята, че могат да ходатайстват за вярващите.

Иконите се разглеждат и като средство за участие в живота на Църквата. Чрез почитането на иконите вярващите не просто почитат физическия образ, но участват в живота на светеца или събитие, изобразено в иконата. Иконите са средство за свързване на вярващите с по-голямата общност на Църквата, както миналото, така и настоящето.

Иконопочитанието и същността на богослужението

В православната традиция богослужението се разглежда като участие в божествения живот. Поклонението не е просто човешка дейност, но е нещо, което се споделя както от Бог, така и от вярващите. Православните икони служат като средство за преодоляване на пропастта между човешкото и божественото и са неразделна част от православното богослужение.

Почитането на иконите не се разглежда като акт на идолопоклонство, а по-скоро като акт на поклонение. Иконите не се почитат по същия начин, по който Бог се почита, а по-скоро те се почитат като средство за привличане на вярващите по-близо до Бога. Иконите също се разглеждат като средство за освещаване на физическия свят, което е основна част от православното разбиране за Въплъщението.

Заключение

Иконите заемат важно място в православното християнско богослужение и тяхното почитане се основава на православното разбиране за Въплъщението, общението на светиите и същността на богослужението. Иконите служат като средство за предаване на божественото на човешкото, за свързване на вярващите с по-голямата общност на Църквата и за освещаване на физическия свят. Чрез почитането на иконите вярващите се доближават до Бога и могат да участват в божествения живот.